В сезона на „голямото пазаруване”: допустимо ли е да се премахнат литературните жанрове
Допустимо ли е да се мисли за отпадне на класическите определения за жанрове и няма ли това да oбърка читателя? В обширна статия, публикувана през ноември в книжната рубрика на „Гардиън“, журналистката Алекс Кларк припомня лекция на покойната писателка Хилъри Мантел, изнесена през 2017 г. В нея носителката на „Букър“ Мантел разказва колко трудно е било налагането на историческия роман като сериозно четиво дори при наличието на шедьоври като „Аз, Клавдий“ на Робърт Грейвс. Клишетата за истинска литература и литература за развчлечение със сигурност улесняват читателите и книжарите, гласи тезата на Алекс Кларк, но и водят до ненужно етикетиране на автори и книги. Правейки избор, купувачът на книги, музика, изкуство всеки път неизбежно влиза и в ролята на меценат. Излезлият през 2021 г. документален филм за Тина Търнър „Тина“, режисиран от Дан Линдзи и Т. Дж. Мартин, разкрива голямото разочарование на певицата от отказа на американските радиостанции да пускат песента й, продуцирана от Фил Спектър - River Deep Mountain High. Причината е в строгото стилово деление на музиката през 60-те години на 20-и век. Когато песента не попада в нито едно определение или съчетава елементи от множество стилове, е трудно или почти невъзможно тя да стигне до широк кръг публика. Строгото етикетиране е особено голям проблем, когато става въпрос за фигура от голяма величина, казва писателят и колумнист в „Индипендънт“, „Гардиън“ и Би Би Си Деймиън Уолтър. Ако един т.нар. сериозен автор с престижни награди реши да напише история за духове, това поражда трудности. „Но литературните зверове мигрират“, пише той. Британската писателка Анита Мейсън, която стига до номинация за награда „Букър“, сравнява вписването в строгите жанрове с „добре насочена стрела“ („Гардиън, 2014). „Отидете в книжарниците и ще видите, че сте заобиколени от класификации, граници и правила.“ Всяко отклонение от специализираните жанрове променя мястото на книгата. Противопоставянето на „истинска литература“ и развлекателни жанрове води до затруднения и дори подценяване на безспорни автори. Джейн Остин, за която през 18-и и 19-и век се смята, че пише романи, близки до реализма, днес все повече бива запратена в полето на романтиката и чиклита. Американският автор Филип К. Дик е точно обратният случай – подценяван дълги години заради етикетирането на научната фантастика като почти инфантилен жанр, днес той е своеобразна златна кокошка за филми със сериозен подтекст и дори философско съдържание. Разказите „Сънуват ли андроидите електроовце?“ и „Ние можем да си спомним всичко вместо вас“ са основи за цели две филмови версии на „Блейд Рънър“ и съответно „Зов за завръщане“. Краткият разказ „Специален доклад“, публикуван през 50-те години в списание, е преоткрит за широката публика през 2002 г., когато излиза едноименният филм на режисьора Стивън Спилбърг. През 2015 г. „Фокс“ продуцира и сериал.
|
|
Авторът и перото
Езикът като основа на националната идентичност – послание от президента на 24 май
Президентът Илияна Йотова подчерта важността на българския език по време на церемония, организирана пред Националната библиотека „Свети свети Кирил и Методий“, в контекста на честването на 24 май. Тя акцентира на ролята на езика за националната иде ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Дигитален клуб в РБ „Гео Милев“отваря врати за безплатни обучения по компютърни умения
Регионалната библиотека „Гео Милев“ в Монтана обяви участие в Националната кампания „Дигитален будител“. В периода от 26 до 29 май библиотеката ще организира дни на отворените врати, по време на които ще бъдат представени обучения по ко ...
Добрина Маркова
|
Безплътни същества и жесток атентат – новият роман на Георги Тенев разкрива тайни на властта
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Кант и Торбов в диалог – нови перспективи за правото и философията
Нов сборник с философски и правни анализи събира темите за свободата, дълга и закона в контекста на две значими годишнини, свързани с Имануел Кант и българския философ проф. д-р Цеко Торбов. Осмото издание от поредицата „Научни четения“ вече е публ ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Как учител може да промени цяло поколение: Андрия Зафираку в София
На 28 май от 18:30 ч. в „Слънчева зала“ на Националния исторически музей ще се проведе галавечер „Хоризонти 2026“, организирана от списание „Мениджър“. Събитието ще включва дискусия с участието на Найден Тодоров, бивш служеб ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Дигитален клуб в РБ „Гео Милев“отваря врати за безплатни обучения по компютърни умения
Регионалната библиотека „Гео Милев“ в Монтана обяви участие в Националната кампания „Дигитален будител“. В периода от 26 до 29 май библиотеката ще организира дни на отворените врати, по време на които ще бъдат представени обучения по ко ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Русанка Петрова и нейният принос в математиката - Заповед номер осем в историята на Шуменския университет
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Образованието за устойчиво бъдеще - как библиотеките могат да променят света?
Ангелина Липчева
|
Регионалната библиотека “Петър Стъпов” в Търговище организира кръгла маса на тема „Нашият климат, нашата отговорност: образованието като двигател на промяната за устойчиво бъдеще на планетата“. Събитието има за цел да обсъди актуалните проблеми, свързани с опазването на околната среда, и да предложи стратегии и решения, основаващи се на открит диалог и споделен опит.
Дирек ...
|
Литературен обзор
7 книги, които показват как обсесията променя идентичността
Добрина Маркова
|
|
13:34 ч. / 03.12.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 4001 |
|
Допустимо ли е да се мисли за отпадне на класическите определения за жанрове и няма ли това да oбърка читателя? В обширна статия, публикувана през ноември в книжната рубрика на „Гардиън“, журналистката Алекс Кларк припомня лекция на покойната писателка Хилъри Мантел, изнесена през 2017 г. В нея носителката на „Букър“ Мантел разказва колко трудно е било налагането на историческия роман като сериозно четиво дори при наличието на шедьоври като „Аз, Клавдий“ на Робърт Грейвс. Клишетата за истинска литература и литература за развчлечение със сигурност улесняват читателите и книжарите, гласи тезата на Алекс Кларк, но и водят до ненужно етикетиране на автори и книги.
Правейки избор, купувачът на книги, музика, изкуство всеки път неизбежно влиза и в ролята на меценат. Излезлият през 2021 г. документален филм за Тина Търнър „Тина“, режисиран от Дан Линдзи и Т. Дж. Мартин, разкрива голямото разочарование на певицата от отказа на американските радиостанции да пускат песента й, продуцирана от Фил Спектър - River Deep Mountain High. Причината е в строгото стилово деление на музиката през 60-те години на 20-и век. Когато песента не попада в нито едно определение или съчетава елементи от множество стилове, е трудно или почти невъзможно тя да стигне до широк кръг публика.
Строгото етикетиране е особено голям проблем, когато става въпрос за фигура от голяма величина, казва писателят и колумнист в „Индипендънт“, „Гардиън“ и Би Би Си Деймиън Уолтър. Ако един т.нар. сериозен автор с престижни награди реши да напише история за духове, това поражда трудности. „Но литературните зверове мигрират“, пише той.
Британската писателка Анита Мейсън, която стига до номинация за награда „Букър“, сравнява вписването в строгите жанрове с „добре насочена стрела“ („Гардиън, 2014). „Отидете в книжарниците и ще видите, че сте заобиколени от класификации, граници и правила.“ Всяко отклонение от специализираните жанрове променя мястото на книгата.
Противопоставянето на „истинска литература“ и развлекателни жанрове води до затруднения и дори подценяване на безспорни автори. Джейн Остин, за която през 18-и и 19-и век се смята, че пише романи, близки до реализма, днес все повече бива запратена в полето на романтиката и чиклита. Американският автор Филип К. Дик е точно обратният случай – подценяван дълги години заради етикетирането на научната фантастика като почти инфантилен жанр, днес той е своеобразна златна кокошка за филми със сериозен подтекст и дори философско съдържание. Разказите „Сънуват ли андроидите електроовце?“ и „Ние можем да си спомним всичко вместо вас“ са основи за цели две филмови версии на „Блейд Рънър“ и съответно „Зов за завръщане“. Краткият разказ „Специален доклад“, публикуван през 50-те години в списание, е преоткрит за широката публика през 2002 г., когато излиза едноименният филм на режисьора Стивън Спилбърг. През 2015 г. „Фокс“ продуцира и сериал.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Янка Гунчева за новите STEM кабинети: „Децата ще учат чрез игра и експерименти“
В Центъра за специална образователна подкрепа „Д-р Власаки Шуманов“ в Сливен бяха открити нови "STEM" кабинети, предназначени за деца със специални образователни потребности. Тези иновации целят да осигурят по-добра учебна среда, която да насърчи ...
|
Избрано
Гласове отвъд студа: куиър литература от канадските прерии
Канадските прерии, обхващащи провинциите Албърта, Саскатун и Манитоба, са дом на разнообразие от култури и идентичности, включително на куиър и транс хора. Исторически, тези общности са съществували дълго преди европейската колонизация, а днес продължават да ...
|
Мюзикълът „Книгата на мечтите“ продължава като вдъхновяваща книга
|
Ако сте поропуснали
„Остайница“ на Рене Карабаш сред най-обсъжданите книги за международния „Букър“
Международната награда „Букър“ за 2026 г. набира все по-голямо внимание, след като бяха обявени номинираните произведения. Церемонията по връчването на наградата ще се проведе в „Тейт модърн“ в Лондон, а победителят ще бъде обявен от ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |